Повечето от нас знаят, че с географските дължини и ширини се измерват разстоянията на Земята, но малко хора осъзнават, че Гринуичкият меридиан (нула градуса) е отправната точка, от която се отчитат всички останали разстояния. Този меридиан е установен за първи път на международна конференция във Вашингтон през октомври 1884 г., където делегатите гласуват меридианът от Гринуич да стане официалната линия на нулевите градуси за всички държави. Нека разгледаме по-отблизо това важно историческо събитие и защо то е актуално и днес.
Конференцията и резултатите от нея
На конференцията във Вашингтон през 1884 г. делегатите от 25 държави избират да приемат Гринуичкия меридиан като линия на нулевия градус на географската дължина в сравнение с няколко други предложения. Сред тях са меридианът на Парижката обсерватория, който се използваше широко от 1666 г., и меридианът през най-западния канарски остров Ел Йеро. Решението е взето с голямо мнозинство – ясно доказателство за неговата важност – и с него Гринуичкият меридиан беше официално установен като 0° географска дължина за всички страни по света. В интерес на истината, той се ползва още преди това решение като начален – определен е от сър Джордж Еъри още през 1851. Меридианът е кръстен на лондоския квартал Гринуич през който преминава.
Съвременно използване на Гринуичкия меридиан
Днес почти всяка географска координатна система използва Гринуичкия меридиан като начална точка за измерване на разстоянията между географските дължини и ширини на земната повърхност. Заедно с намиращите се срещу него 180° по обиколката на Земята, тези две точки разделят нашата планета на Източно и Западно полукълбо. Без тази обединяваща сила навигацията по нашата планета би била много по-трудна!
Освен за целите на навигацията, часовите зони също се основават на координати, които се отнасят от тази историческа точка. Например, когато един часовник показва 16:00 ч., това означава, че е 16:00 ч. местно време на нула градуса географска дължина (или на главния меридиан). Следователно, ако пътувате на изток или на запад оттам, ще усетите различно време поради тези измествания на разстоянието спрямо GMT (Гринуичкото време).
Гринуичкият меридиан е неразделна част от картографията още от приемането му през 1884 г. на международна конференция във Вашингтон, където представители на 25 държави гласуват с огромно мнозинство за превръщането му в универсална отправна точка за измерване на надлъжните разстояния по повърхността на Земята. От навигационни цели до изчисляване на часови пояси – без този значим момент в историята днес нямаше да имаме достъп до толкова точни системи за глобално позициониране! В свят, който е толкова силно свързан с технологиите, наличието на единна система за измерване е от съществено значение – и за това трябва да благодарим на това историческо събитие и на участниците в него!