Седят двама в затворническата килия.
Единият си седи на леглото, а другият се разхожда напред-назад из килията.
По едно време седналият казва:
– Сега вече разбирам Закона за относителността на Айнщайн. Ето: ти стоиш прав, а аз седя, но и двамата лежим.