В един малък град имало приказно красива девойка. Идвали годежари от близо и далеч да и искат ръката, но родителите и ги отпращали, защото искали най-доброто за детето си.
Един ден майката се изплашила, че дъщеря и може да остане стара мома и с баща и решили да приемат следващото предложение. Същата вечер пристигнали родителите на двама момъка, едните видимо доста заможни. Поканили ги едновременно и се заговорили. Първи взели думата по-заможните:
– Ние имаме безброй стада, земя, къщи… Детето ви цял живот ще носи злато и коприна и няма да се налага да работи. Само едно нещо ни притеснява – не знаем синът ни какъв любовник е?
Окуражени заговорили по-бедното семейство:
– Ние сме сиромаси, нямаме много стада и земя, но синът ни се слави като най-добър любовник в селото. Дъщеря ви може да легне гладна, но не любена – НИКОГА!
Замислили се родителите на момата, но вече се били разбрали да приемат някое от двете предложения. Затова майката предложила на дъщерята си тя да реши. Момата се изправила и казала:
– Мамо, ти нали знаеш, че аз не съм по яденето…
