Лазаровден е един от най-важните празници в българската култура, който се празнува на съботата преди Връбница. Това е денят, в който се чества Свети Симеон, наречен брат Господен, и се провежда традиционният обред на лазаруването.
Основният обред на Лазаровден е лазаруването, който има любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки или лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост, а лазарките обикалят полето и къщите, пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят на лазарките не може да бъде по-малък от четиринадесет. Някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. От пеещите по къщите, първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците”, “танчерица” е тази, която води танца на хорото. Останалите момичета, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”.
На самият ден на Лазаровден, лазарките се събират рано на уговореното място и запяват. След изпяването на песента, те тръгват по махалите, като най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата. След тях следват шеталиците, които играят, и поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни за ливадите, нивите, горите и газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора, те пеят една песен, а след като влязат, пеят друга.
След като влязат в къщата на стопанина, първо пеят песни на домакина за здраве и берекет през цялата година и той им дава дарове. След това се пее на домакинята, която също ги дарява с предварително приготвените армагани. Минава се по ред на номерата и на останалите членове на домакинството като на всеки от тях се пеят песни за какви хубави неща ги очакват през следващите месеци. По стара традиция ергените могат да поискат ръката на своята избраница точно на този ден от стопанина на къщата.