През двадесетте години на миналия век в едно шопско село седят на припек Нане, Вуте и Геле, и разтегат лакардии. По едно време Нане пита:
– Вуте тебе ако те турат за Цар що че работиш?
– Епа я че се заровим у една купа сено па че спим, спим, спим…
– А ти бе Геле?
– Оооо, я че земем един самун леб и две – три глави лук, па че яяям, яяям. Ами ти бе Нане?
– Е кво я, вие зеете най-убавите работи, за мене нищо не остана.
