Иванчо пораснал. Дошло време да влиза в казарма, но както на всеки, така и на него въобще не му се ходело. Решил да хитрува пред комисията, като се престори, че недовижда. Отишъл при доктора, съблякъл се гол, както си му е редът и казал:
– Докторе, не мисля, че съм годен за военна служба. Не съм добре с очите – нищичко не виждам.
Почесал се по главата докторът, протегнал ръка към него и попитал:
– Колко пръста виждаш?
Иванчо започнал да се взира, като ту примижавал, ту ококорвал очи.
– Нищичко не виждам, докторе.
Докторът взел едно фенерче и започнал да свети в очите на Иванчо.
– Виждаш ли нещо, усещаш ли нещо?
Той продължавал твърдо да отрича:
– Не, нищо не виждам.
Излязъл за малко докторът. В коридора срещнал медицинската сестра. Казал и да се съблече и я изпратил при пациента. Сестрата изпълнила всичко. След малко и докторът се върнал при Иванчо:
– Иванеее, сега виждаш ли нещо?
Иванчо стискал зъби и продължавал:
– Не, нищичко не виждам.
– Не виждаш, не виждаш – усмихнал се докторът – ама оная ти работа сочи право към казармата.
