Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина:
– Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко.
Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика:
– Айде момче, стани да седна, че съм стара жена.
Момчето й вика:
– Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те.
А тя:
– Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат…
– Е виж колко празни места има седни там…
Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло:
– Е, хубаво, сядай на моето място, ама да караш внимателно!
