Много привърженици на здравословния начин на живот са убедени, че месото не е много здравословни храни, тъй като съдържат нездравословни мазнини. Противниците им възразяват – месото е отличен източник на протеини и желязо! Коя страна е правата, предлагаме ви да научите сега:
Кои са бели меса и кои червени
Месото, както знаете, е от два вида: бяло и червено. Бялото е птиче месо и включва: гъска, пуйка, пиле, патица и диви птици. Червено е говеждо и телешко, козе месо, свинско, агнешко, заешко месо, конско месо, месото на дивеч (например еленско или мечо месо).
И все пак, цветът на месото не е основният критерии за подбор!
Например, заешкото месо се класифицира от диетолозите като бяло месо, въпреки че всъщност, както споменахме по-горе е червено. Патицата и гъската се считат за бяло месо, въпреки че цветът на бедрото на тази птица е по-близо до червен, отколкото до бял (пигментът миоглобин придава характерния червен цвят на месото).
Когато дават препоръки за оптимална диета, специалистите по здравословно хранене се ръководят не от цвета на месото, а от съдържанието и вида на мазнините в него. Пилешкото и пуешкото не са толкова мазни, колкото гъшите и патешките, но съдържат повече ненаситени мазнини, които са по-наситените и здравословни мазнини. Това обяснява, защо от тези четири разновидности на птиче месо, тоест бяло месо, лекарите съветват да се консумират редовно първите две: пилешко и пуешко.
Какви мазнини ни вредят
Консумацията на излишни количества наситени мазнини нарушава липидния пласт в кръвта. Повишава холестерола и така възникват или прогресират атеросклероза и исхемична болест на сърцето, а рано или късно инфарктът на миокарда става в последствие.
Не е ли твърде висока цена за страстта към свинските джоланчета, бекон и пържените ребра?
Ненаситените мазнини имат обратен ефект – те предпазват кръвоносните съдове от атеросклеротични промени.
Учени от Харвардския университет се опитаха да открият, дали има връзка между консумацията на месо и смъртността от сърдечно-съдови заболявания и рак. За целта е проведено мащабно изследване, в което е анализиран стилът на хранене на 84 000 жени и 38 000 мъже.
Оказало се, сред участниците в проучването, които са приемали червено месо имат склонност да умират в ранна възраст в сравнение с тези, които са яли бяло месо или напълно са отказали месо. И така, няма спор, че измежду тези хора имало повече с телесно тегло, движещи се по-малко, сред тях имало и повече пушачи и такива, които обичаха да чукнат пийнат чашка-две на обяд или вечеря. Но определящият фактор за увеличаване на сърдечно-съдовия риск е главно в диетата на онези, които консумирали много от червеното месо.
Рискът от развитие на атеросклероза и съответно сърдечно-съдови заболявания се увеличава с 13%, сред потребителите на прекомерни порции червено месо и с 20% сред потребителите на преработени месни продукти, като колбаси.
Изследователите стигнали и до друго изненадващо заключение:
Замяната на червеното месо с рибни продукти, намалява риска от преждевременна смърт със 7%, а замяната му с птиче месо с 14%!
Заешкото и телешкото са най-малко мазните червени меса, но са по-мазни от пилешкото и пуешкото и следователно по-трудно смилаеми. Ето, защо не се препоръчват за ежедневна консумация. Месото на бозайниците се маринова средно от 3 до 5 часа, докато пуешкото – от 2 до 2,5, а пилешкото – от 1,5 до 2.
Възможно ли е изобщо без месо?
Споровете между месоядни и вегетарианци продължават от години. Първите не си представят живота без месо, а вторите смятат, че месната храна е вредна. Първите често имат високо ниво на “лош” холестерол в кръвта и високо кръвно налягане. Последните имат критично ниски нива на желязо и витамин B12.
Какво казва науката?
Според повечето специалисти по здравословно хранене човешкият организъм има нужда от месо, но не всякакво и в умерени количества. Днес полотарианството се счита за най-здравословната хранителна система. При нея човек яде риба, мляко, мед, яйца, морски дарове и птици, но отказва червено месо.
Така се хранят жителите на Средиземноморието – Италия, Испания, Гърция и Португалия, в които нивото на хроничните заболявания е по-ниско от това в САЩ и страните от Северна Европа.
Основата на ежедневното им меню са пресни плодове, билки, зеленчуци, ядки, семена, растителни масла, бобови растения, риба, морски дарове и птици.