В един малък град живеели двама братя – Сульо и Пульо. Те били жестоки и безмилостни мутри, които ужасно тормозели местните жители.
Но ето, че един прекрасен ден, Сульо го очистили.
Тогава, Пульо отишъл при местния свещеник и му казал:
– Отче, знам, че брат ми не беше цвете за мирисане! Но искам на погребението му да кажеш, че е бил истински светец!
Попът поклатил глава:
– Не мога да сторя такъв грях пред Бога!
Бабаитът въздъхнал и извадил дебела пачка от джоба си:
– Добре, виж сега… Тук има десет хиляди лева! Но искам да изречеш следното:
“Сульо беше истински светец!”
Божият служител склонил неохотно:
– Е, добре! Но да знаеш, че вземам тези пари не за себе си, а за ремонт на църквата!
И така, денят на погребението настъпил. Целият град се струпал за да види как мразената от всички мутра отива в земята! Свещеникът започнал бавно и тържествено:
– Братя и сестри, събрали сме се днес тук, за да изпратим Сульо във вечното му жилище! Какво да ви кажа за него?… Той беше истински боклук, мръсник, гадняр, изрод и отрепка! И градът ще си отдъхне най-сетне без него! Не мога обаче да не му призная нещо. В сравнение с брат си Пульо – СУЛЬО БЕШЕ ИСТИНСКИ СВЕТЕЦ!
