Заможен селянин искал за сина си работлива мома, но в тяхното село нямало такава, която да одобри. За това натоварил каруцата със сливи и тръгнал по околните села. Заставал на мегдана и се провиквал:
– Давам сливи срещу смет!
Разшетали се момите, заизваждали пред къщите камари с боклук. Пред една порта, обаче, стояла хубава мома и държала в шепи малко прах. Зарадван бащата тръгнал към нея и тъкмо да и предложи да я вземе за снаха, когато пред съседната къща видял друга, която не държала нищо:
– Моме, ти никакъв боклук ли нямаш?
– Не, нямам.
Взел я със себе си и вдигнал голяма сватба. Вечерта след веселбата седнали тримата и свекъра попитал:
– Дъще, кажи ми, как така нямаше дори една шепа боклук?
– Ами мързеше ме да изчистя, пък и ти нямаше толкова много сливи за да ми го смениш…
