Един мързеливец имал трима сина. Възпитал ги в култ към леността и безделието. На смъртния си одър, той се обърнал към най-големия си син:
– Иване, представи си, че видиш на улицата разпилени хиляда лева. Какво ще направиш?
Оня отговорил:
– Ще ги подмина, разбира се! Заради хиляда лева – няма да си давам зор да се навеждам, я!
Бащата кимнал с респект:
– Браво, Ванка! Добре съм те възпитал!
После се обърнал към средния син:
– Пешо, представи си, че в леглото те чака готина мацка. Ама, гола, готова за теб! Какво ще направиш?
Оня отговорил:
– Ще я изгоня, разбира се! То, за малко кеф – струва ли си да се бъхтам като хамалин?
Бащата се просълзил от гордост:
– Браво, Пепи! Цял бащичко! Чудя се как намерих сили да ви направя вас тримата! А къде е Георги? Най-малкия мушморок, изтърсака?
Средният син обяснил:
– Той е на горния етаж. Разплул се е на дивана като печен праз!
Дъртият ленивец подвикнал:
– Жорко! Ела да се сбогуваме, чедо!
Отгоре се чул отегчен глас:
– Оффф… тате, нещо ме мързи да сляза! Що ти не се качиш?